Еванджелина-Лили Джоунс

Име: Еванджелина-Лили Джоунс, накратко - Ева Джоунс.

Години: 19 години

Вид: Полубогиня и нещо подобно на нефилим (дете на паднал ангел и обикновена жена). Много съм странна. И така, аз съм някаква странна смесица.

Рожденни данни: 5. август 1992 година, Асуан.

Зодия: Лъв

Родители: Озирис, древноегипетският бог на Подземното царство; Деметрия-Лили Джоунс, нефилим (по баща - архангел Рафаил).

Дарби: Мога да възкръсвам мъртвите, което съм придобила от баща си. Също така обаче мога и да връщам времето назад. Това правя с помощта на един кинжал, който майка ми ми подари за 18-тия рожден ден.

Външен вид: На външен вид не съм нещо много странно. Имам дълга червена и доста права коса, която понякога преминава в тъмно-червена. Очите ми са тревисто-зелени, но когато съм ядосана стават сиво-сини.
Висока съм по нормалния начин - около сто седемдесет и седем сантиметра. Тежа около петдесет и пет килограма, но съм слаба. И все пак не съм хилаво слаба. Тялото ми е атлетично и гъвкаво.
Кожата ми е бледа, но много мека и нежна.
Лицето ми има прекрасни черти. Не е много топчесто, нито пък е заострено. Носът ми е с нормална дължина, а устните ми са леко плътни. Миглите ми са гъсти и кафеникави и никога не ми е била нужна спирала. Зъбите ми винаги са бели, прави и здрави. Да не забравя да спомена - всички момчета (и мъже!) са луди по мен.

Характер: Отвътре обаче съм по-различна. Единствено червената ми коса подсказва за буйният ми характер. Не обичам да се подчинявам на когото и на каквото и да било. Единствено моите принципи спазвам, но и това се случва по-рядко.
Обичам да се противопоставям на хората, докато не направят това, което искам. Обичам и да съм в центъра на вниманието. Само че когато някой ме зяпа, заради каквото и да било, се дразня много. Наистина много.
Доста съм дружелюбна и лесно си намирам приятелки. За жалост и досега не съм имала истинска приятелка.
Въобще не съм подредена. Обикновено дрехите ми се разполагат, където си искат из стаята, но при нужда мога да не съм разхвърляна.
Не ми харесва да има разделение между бедни и богати, въпреки че аз самата съм доста богата.
Не понасям, когато някой си е купил същото нещо като моето. Също така правя всичко възможно, за да съм поне наполовина по-различна от останалите хора.
Случва се да избухна, когато някой ме ядоса наистина много. Но успявам бързо да се овладея.

История: Родена съм в Асуан, град на брега на Нил, чието име означава "лъв". Живях без баща. Майка ми, Деметрия-Лили Джоунс, твърдеше, че той я е напуснал още преди аз да се родя. Аз вярвах на това твърдение и го мразех с цялата си душа, макар и въобще да не знаех даже и името му. Но в подсъзнанието си знаех, че той е бил добър човек и не ни е изоставил нарочно.
Когато станах на пет годинки, около мен започнаха да се случват странни неща. Всъщност само едно, но с размерите на много повече. Виждах духове. Никой, освен мама не ми вярваше. Не знаех защо тя ми вярваше, мислех, че е само за да ме успокои.
Постоянно бях изплашена, омърлушена, не ядях много, не говорех с другите деца... Човек можеше да си помисли, че бях изпаднала в депресия. Почти беше така. Но когато измина една година, все с кошмари и призраци около мен, свикнах. Даже започна да ми става забавно. Понеже си нямах приятели, а мама беше заета с работата си, аз един вид си говорех с духовете. Знаех, че е ненормално, но един глас в мен ми казваше, че няма нищо нередно в това.
Тръгнах на училище. Отново всички страняха от мен. Родителите на децата пък все се оплакваха от мен, понеже съм била плашила децата им. А аз просто им разказвах преживяванията си от деня.
Когато изминаха три месеца, мама реши да ме премести в друго училище. Бях започнала да ставам по-уверена в себе си, не бях страхлива и определено не ми пукаше какво си мислеха другите за мен.
В новото училище нещата се развиваха по-добре. Не разказвах на никого за способността си, ако може така да се нарече. Намерих си най-добра приятелка, с която щяхме да бъдем винаги и завинаги заедно. Но съдбата имаше други планове.
Вече бяхме в гимназия, девети клас. Една нощ се прибирахме от щур купон с едно друго момиче и още няколко момчета. Колата беше огромна, така че можеше да побере всички ни. Момчето, което караше, обаче беше пияно. В един момент на пътя изскочи сърна, а в следващия всичко беше тъмно.
Аз оживях по някакъв начин. Но всички други бяха мъртви. Имах много счупвания и наранявания, бях на ръба на смъртта, но оцелях. И все пак бях нещастна. Най-добрата ми приятелка, заедно с момчето, което обожавах и още няколко приятели бяха загинали. Имах чувството, че аз бях виновната за това, но мама все отричаше това мое твърдение.
Станах десети клас. Отново без приятели, отново аутсайдер. Но този път беше много по-зле. Наложи се мама да ме заведе на психиатър. Той каза, че до една година всичко ще се оправи. Но и двете с мама знаехме, че това нямаше да се случи.
Един горещ, летен ден, всъщност беше рождения ми ден, реших да се разходя навън. Лутах се без посока, а накрая излязох извън града. Там, съвсем наблизо, имаше една изоставена къща. Бях я отбягвала цял живот. Мразех я. Не че ме беше страх, просто изпитвах неприятни неща, когато се доближавах до нея. И все пак този път реших да се доближа. И да вляза.
Не помня какво точно се случи там. В един момент влязох вътре, всичко беше разхвърляно и счупено. В следващия миг задуха вятър, причерня ми и усетих пода под себе си. А когато се събудих, над мен се бяха надвесили две познати лица. Лилиан, най-добрата ми приятелка, и Джони, любимото ми момче.
Изхвърчах през вратата с писъци и тичах през целия път до вкъщи. Разказах всичко на мама. И тогава тя също ми разказа всичко. За нея, за баща ми, напълно всичко.
След няколко часа, на свечеряване, се върнах в порутената къща. Двамата все още бяха там. Обясних им всичко за мен и отново заживяхме като приятели.
Няколко седмици след това мама спомена ей така, уж между другото, за "Изгубената Акадамия". Реших, че това е мястото за мен и че би трябвало да отида там, за да се обучавам. И заминах. Естествено, намерих училището веднага, знаех къде е просто в подсъзнанието си.
Изучавах се там и след четири години вече бях напълно готова за външния свят. Понеже си обичах училището, реших да кандидатствам за работа там. Приеха ме, а когато след месец директорът умря, назначиха мен за нов.

Местожителство: Асуан, Египет.

Домашен любимец: www.dailypuppy.com/media/dogs/anonymous/brando_blacklab13.jpg_w450.jpg" class="postlink" target="_blank" rel="nofollow">Джаки, черен лабрадор, който е едва на един месец.

Талисман: Едно колие, което мама ми даде преди да замина за Академията.

Отличителни белези: Имам татуировка във формата на котешко око на лявото рамо.

Снимки:

Еванджелина-Лили Джоунс Luscious_Red_2_by_SinfulEyes

Еванджелина-Лили Джоунс Luscious_Red_2_by_SinfulEyes

http://fc05.deviantart.net/fs28/f/2008/101/5/6/5602f3fb84514d5d.png
http://th05.deviantart.net/fs71/300W/i/2010/045/c/b/Natural_Red__by_MeganMeyer.jpg
http://th06.deviantart.net/fs18/300W/f/2007/211/b/8/Red_beauty_by_Zzaarr.jpg
http://th01.deviantart.net/fs23/300W/f/2007/327/c/e/red_by_anzya91.jpg
http://th05.deviantart.net/fs14/300W/f/2007/060/c/6/Behind_Your_Illusion_by_littlemewhatever.png
http://th08.deviantart.net/fs21/300W/f/2007/308/a/8/a8dcd1452130c12b.png
http://th02.deviantart.net/fs50/300W/i/2009/292/f/d/Red_roses2_by_NadyaBird.jpg

» Кабинетът на Джоунс
» Стаята на Джоунс
» Бръщолевенето на Джоунс
» Бръщолевенето на Джоунс [коментарчета]