Пробно РП

Заглавие: Пробно РП Пет Май 28, 2010 10:02 pm

Тук ще помолим всички потребители да напишат по едно пробно РП. Може да се отнася за сега, когато вече учите в Академията, може да е за преди това... Просто трябва да е едно прилично РП, което да не е по-кратко от 20 реда. Да, ще кажете, че това е хипер дълго. Но просто се постарайте, помислете малко и - кой знае? - може да ви се усмихне музата и да успеете да напишете и по-дълго.
След всяко РП ще пиша аз или другата админка, за да изразим своето мнение за РП-то - дали има нужда от поправки, има ли много грешки, интересно ли е и т.н.

Заповядайте!

Заглавие: Re: Пробно РП Съб Юли 31, 2010 11:38 pm

Рейдж стоеше в училищната закусвалня.
Около нея всичко беше изпълнено с цветове. Различни деца минаваха покрай нея и изобщо не я поглеждаха. Повечето момичета се смееха на нещо или пък сочеха с пръст и обсъждаха някой друг. Момчетата, както обикновено се бяха събрали около една маса. Те почти никога не стояха на столовете си - сядаха направо върху масата. Маратонките им опираха в седалките. Наоколо се водеха съвсем делнични разговори. Все пак, това беше училище. Нещата, които вълнуваха децата наоколо, бяха повече от глупави. Или поне така мислеше Рейдж.
Тя рязко контрастираше с децата около себе си. Беше ниска и слабичка, с къса червеникаво-кафява коса, хваната на опашка. Черният грим подчертаваше очите й и ги правеше някак по-красиви и изразителни. Бритонът й постоянно закриваше лицето й и тя нервно го отмяташе. В ръцете си държеше книги - "Сонети" и "Укротяване на опърничавата" на Шекспир. Вглеждаше се нетърпеливо в тълпата, търсеше някого.
Моника Картър. Това име се носеше из коридорите на гимназия "Уест Хай" от известно време. Тя беше невероятно красиво и необикнове момиче - и въпреки всичко никак не беше популярна. Мълчаливка беше, редовно закъсняваше, нямаше почти никакви приятели. Именно нея чакаше Рейдж. Ето че Моника се появи на вратата на закусвалнята, с цялото си безразлично великолепие. Никой, освен Рейдж, не я забеляза. Момчетата от отбора по баскетбол се заглеждаха в мажоретките отсреща. Зубърите обсъждаха някакъв проект по Физика. Няколко момичета в дъното се бореха с дилемата дали да нарушат диетата си или не. Само Рейдж видя Моника. Изведнъж почувства някакъв особен прилив на енергия. Любов, помисли си. Моника беше много висока, с бледа кожа и поразително зелени очи. Блондинка беше, но в косата й имаше толкова много различни кичури, че русото почти не се забелязваше. Винаги се обличаше в черно. Нямаше нито една дреха, която да може да се нарече секси. Рейдж обаче знаеше, че Моника има страхотно тяло. Беше го забелязала в съблекалните преди и след часовете по физическо. Защо не искаше да го показва си беше нейн проблем.
Тя подтисна инстинкта си да се затича и да я прегърне. Знаеше, че Моника не обича подобни прояви на привързаност. Най-близката им прегръдка беше продължила не повече от 5 секунди. Не се хващаха подръка. Не си говореха с лигави имена. Не, че Рейдж изпитваше някакво желание за последните две неща.
- Рейдж - гласът на Моника беше нежен и мек.
- Пак закъсня - тросна се тя престорено.
Мо се усмихна приятелски.
- Знаеш ме как съм, залисвам се сред толкова много социални контакти.
Рейдж се засмя тихо. Тя никога не се смееше високо. Вероятно, просто не искаше да привлича излишно внимание.
Двете се запътиха към тяхната си маса. Имаха съвсем мъничка маса в дъното, която никой не искаше.
- Предполагам, няма да хапнеш нищо - каза Рейдж. Моника кимна.
Рейдж сви рамене. Смъкна от гърба си провисналата избеляла раница и измъкна мъничък плик. Разтвори го внимателно, като че ли беше коледен подарък. Вместо нова рокля или кукла от там излезе една малка зелена ябълка.

Спирам тук, защото стана повече от двайсет реда ии ме мързи да им измислям разговорът с Моника ;дд

Заглавие: Re: Пробно РП Нед Авг 01, 2010 12:56 am

Мисля, че и сама можеш да се сетиш - супер е! Нямаш никакви грешки и си е интересно, въпреки че няма никаква странна случка. Браво, и продължавай в същия дух! (:

Заглавие: Re: Пробно РП Нед Авг 01, 2010 1:24 am

Беше Петък,любимият ден на Бела.Незнайно защо тя толкова обичаше Петъците,може би защото беше края на седмицата.Но този Петък беше по-специален,защото беше Петък 13ти.Този ден беше обикновен според повечето хора,но според Бела,той беше фатален.Каквото се случваше днес,то оставяше трайна следа завинаги.В този ден всичко ставаше някак си наопаки.Например тази сутрин.Бела се беше събудила на дъното на басейна на съседката си.Незнайно как не се беше удавила и как се бе озовала там,като много ясно си спомняше,че бе легнала в собственото си легло.Когато се прибра вкъщи,установи,че е облечена с розова рокля с множество воали,а по-странното беше,че тя всъщност нямаше такава рокля.Влезе в кухнята,но тя нямаше стени,валеше сняг в стаята и имаше някакви истински елени ,които се разхождаха.Отвори печката и остана със зяпнала уста,защото отвътрешната страна беше цялата скована в лед.Отиде до фризера,а когато го отвори,отвътре избухнаха силни пламъци.От всияките тези емоции,тя не издържа и припадна,когато се свести,един елен се опитваше да яде роклята й.Тя не се учуди особенно,защото след всичко видяно,това не й се стори чак толкова странно.Бела погледна елена мрачно и му каза ледено:
-Дори ти разбираш,че роклята е грозна.-тя скочи на крака,преоблече се набързо и изхвърча през вратата.След няколко минути бързо бягане,Бела стигна до вратата на Меланхолия,тя беше най-добрата й приятелка и също мислеше,че Петък 13ти е фатален ден.Когато Мел отвори вратата,Бела остана с ококорени очи и зяпнала в почуда уста,Мел беше усмихната до уши.Това бе много странно,защото Меланхолия никога не се усмихваше,тя беше като Бела-вечно мрачна и нацупена.Червената коса на Мел се бе заменила с дълга до земята сламеноруса коса.Меланхолия покани вътре Бела,а когато тя влезе видя,че цялата къща гореше.
-Ама къщата гори,няма ли да направиш нещо?!-извика й недоумяващо и леко паникьосано Бела.
-Не,така е страхотно.Харесва ми много.
Бела остана като гръмната.Тя удари два шамара на приятелката си и Мел се свести.Когато погледна горящата къща,тя щеше да припадне.
-Ама какво си направила с къщата ми?-извика уплашено Мел.
-Аз ли?Моля?Та то си беше така!Ти какво си направила,забога?-каза й ядосано Бела.Те изтичаха навън и гледаха как къщата се срива до основи.
-Днес е Петък 13ти,нали?-попита тихо и конфузно Меланхолия.Бела я погледна ледено,като присви леко очи и й каза със мрачен тон:
-Мислиш ли?
И двете се загледаха в догарящите останки,а те сякаш се отразяваха в кристалните им очи.
Това мина като лента от филм пред очите ан Бела,докато седеше облегната на зида,а капките дъжд се плъзваха по бледото й лице.Погледът й беше мрачен и умислен.Физиономията й нацупена и леко сърдита.Стойката й-непринудена,а косата й-в изряден вид.

ПП.Дано е достатъчно!..

Заглавие: Re: Пробно РП Нед Авг 01, 2010 4:12 am

Май не схванах съвсем смисъла - накрая се оказа, че Бела просто си е въобразявала ли, или? Но все едно. Все пак добре си го написала. Една забележка имам - след препинателни знаци (точка, удивителна и т.н.) слагай интервал (дългото копче най-долу на клавиатурата) - така става по-нагледно. (: